При изгрева на дните. Роман

Романът разказва за едно детство, започвайки с миговете на човешкото начало и първото отваряне на очите, когато светлините и сенките се вплитат в неясни контури. Детските очи виждат чудесни образи, които се разгръщат като калейдоскоп в родопското селище, където далечните звуци на Първата световна война достигат до ушите на малкия герой чрез тревогата у хората около него. За него всяка вещ носи свой живот, а всяка среща е контакт с нов свят; природата блести в дъговите си цветове, небето привлича със своите дълбини и всичко изглежда омагьосано през призмата на детската невинност – най-поетичното възприятие за света. Тревогите от живота и ужасът на войната получават утеха в религиозното успокоение, което малкият герой също изпитва. Но това е по-скоро един пантеистичен поглед към действителността; бляскавата му обвивка скоро ще бъде нарушена от сблъсъците с реалността и историческите следи – той самият става свидетел на жестокостта към деца по време на Априлското въстание в Божия храм, което подронва неговата вярност.

Слави Боянов е философ и писател, учил във френския университет Сорбонa между 1946-1948 г., където попада под влиянието на Николай Бердяев - персоналист и Габриел Марсел. След завръщането си у нас става асистент по история на философията през Европейския ренесанс в Софийския университет. През 1953-54 г. пише студия „Защита на човешката личност“, която остро критикува фашизма и комунизма. В началото на 1955 г. е арестуван от Държавна сигурност и ръкописите му са конфискувани. Четиридесет години по-късно книгата излиза печатно благодарение на фондация „Конрад Аденауер“. По времето на ареста професор Боянов е уволнен като "враг
на народа" и остава без работа три години. После работи като музейник και едва през 1971 г. постъпва в Института по философия при Българската академия науките (БАН). От 1988 г., профeсор Слави Боянов живее със семейството си във Франция.