Политики на днешното

В началото на ХХІ век литературната футурология не е актуална. Вместо това, доминират оплакванията за състоянието на литературознанието и особено за положението на литературоведите. В контекста на темата за упадъка на книгата и литературата се чуват тъги по загубения обект на изследване в тази област, по затихването на интензивното четене, което някога е било основополагающо, както и по избледняването на школите и невъзможността да се формират големи общности с общи идеи. Най-осезаема остава тревогата относно непривлекателната съдба на тези, които работят в сферата на литературата - те все повече остават без глас при обсъждането на значими обществени въпроси. Въпреки това, ситуацията не е толкова черна – имена като Умберто Еко, Цветан Тодоров и Юлия Кръстева (включително напоследък Дерида) продължават да бъдат запитвани от медиите относно различни теми – от нови важни публикации до мнения за Европейския съюз или анализи относно днешната културна среда и коментари свързани с Обама или икономическата криза.