Марин Върбанов 1932-1989

Марин Върбанов е знакова фигура в трансформацията на текстилното изкуство през 60-те и 70-те години на XX век, не само за България. Той интегрира българския художествен текстил в глобалните тенденции, които обновяват както самото текстилно изкуство, така и визуалните изкуства като цяло. Влиянието му върху артистичния живот надхвърля личните му творчески успехи; неговата школа обучава множество ученици от три континента – Европа, Австралия и Азия. Като учител той вдъхновява своите последователи (мнозина от които днес също преподават) да мислят иновационно и универсално, преобразувайки идеите си в мощни пластични форми.

Въпреки значимостта на творческата и педагогическа дейност на Марин Върбанов, тревожен остава фактът, че все още няма достатъчно публикации за него. Публикациите на български език са сравнително ограничени: каталози от изложби или статии в специализирания и ежедневния печат по различни теми. Най-сериозните материали досега са публикувани на френски и китайски език; те включват изображения на произведенията му и есета с воспоминания за него.

Тази публикация има за цел да представи забележителната работа на художника и да покаже неговото творчество, което е разпространено по света. Днешният ден вижда творбите на Марин Върбанов експонирани във важни обществени сгради, музеи, галерии и частни колекции в Европа, Америка, Азия и Австралия. За съжаление обаче много малко от тях остават запазени у нас.

Настоящият материал се основава на критични статии и рецензии от български автори както чуждестранни такива; съдържа каталози от изложби, видео записи, диапозитиви а също така спомени от близките до него хора - учениците му και колеги - наред с документи от личния архив на автора. Специална заслуга носи галеристът Нейчо Савчев от Оряхово. Целта е да бъде утвърден образа та таланта нa проф. Марин Върбанов сред обществената памет și da mu se отдаде заслужена почит като към уникална личност

„Марин Върбанов не принадлежеше само за България; той бе свързан със Париж і Китай... България го родила... Франция предоставила сцената за развитие нa дарбата мu , а Китай бил негoвата духовна родина…“, казва Сю Дзян Шъ Хуей.

„Един странен пътник ... завръща се при нас като път …“ добавя проф Светлин Русев."