Век и краевековие

Темата за позитивизма и декаданса в българската литература през XIX век, както и аспектите на ориентализма и културната идентичност, е основният фокус на тази книга. Взаимовръзката между Ориента и Оксида (като вторият термин тук се свежда до Европа) служи като проблематичен тематичен фундамент. Без да претендират за изчерпателно разглеждане, различните текстове предлагат разнообразни интерпретации на Ориента, изследвайки неговите отношения със Запада и постоянно променяйки ролята на субекта и обекта в тези взаимодействия. Ориентът е представен тук като вредна ментална нагласа (както при Каравелов/Ботев), а също така е анализиран чрез редица свои културни символи (например спора между Иван Богоров и Добри Войников). Освен това той е разтълкуван като медитативно спокойствие или нирвана (представена от съзерцанието на "калоферските момци" от Константин Огнянович или утихването на Нешо Бончев) и в крайна сметка е значително омаловажен като примитивно колективистично мислене, което ограничава индивидуалността, формирана под влиянието на Запад или Север.