Старобългарска литература. Христоматия

Старобългарската литература се формира и развива в пределите на българската държава от края на IX век до средата на XVIII век. Пространствените и времеви рамки само частично очертават това явление в културната история на България. За да осмислим нейната същност, е необходимо да я свържем със средновековното европейско литературно изкуство, което се отличава с акцент върху християнските ценности. Тази литература представя примери за християнско поведение чрез персонажи като светци, апостоли и мъченици, които действат в името на вярата, възпитавайки у читателите добродетели, помагащи им да изкупят греховете си и да спечелят вечен живот като праведници. В допълнение към тези универсални теми старобългарската литература разглежда специфични въпроси през различните си периоди – например произхода на славянобългарското писмо, заслугите на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, както и темата за византийското и османското робство. Интересна е също така богомилската и противобогомилска книжнина от този период, която намира разпространение в Италия, Франция и по целия православен свят. Ясно е, че българската литература между IX-XVIII век притежава свои уникални характеристики and следователно представлява значим културен феномен в контекста на европейската цивилизация.
Ваня Мичева