Молитва

Да се върнеш в родната си къща,
когато вечерта с тихо затихване
разпространява тиха нощ, която обгръща
скръбните и нещастни души.
Сякаш товарът на черната умора,
оставена от безутешните дни,
те кара да стъпиш плахо в двора,
очаквайки радостта на един гост.

Да те посрещне старата жена на прага
и с глава опряна на изтощеното рамо ти;
да потопиш погледа си в нейното нежно усмихнато лице
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Спокойно да влезеш в познатата стая,
последният ти пристан и укритие;
тихо да произнесеш думи сред тишината,
вглеждайки се дълбоко в старата икона:
аз дойдох тук за мирен знак,
че моето слънце е завършило своя път...

О, скрити въздишки на тъжен странник,
напразно спомняйки майка и родина!