Патешки приказки. Приказка първа

В тишината на нощта, обгърнат в самота...
Страхът се сипе...
Влага остава по свежите стъпки...
Къде си ти?
Очите не могат да говорят сред плахите сълзи...
Всяка капка,
разказва с листата пред теб!

В този сложен свят!

Сгъни листата в лодка
от платна от бебешки пелени
и потегли с нея
в Морето от сълзи!
Остави веслата в страха!
Луната е следа.
Прегърни бриза с тях
и дори да боли, нищо няма значение!

И когато на пустинен бряг,
изоставен от деня, спят веслата.
Платната трептят с раните на немощта,
в купчина пера,
ти вплети перцата със следите!
Всеки крило,
с пясък поръси!

Разпери крила!

Ела при мен, полети
независимо че тежат,
освети крилата си
в Морето от сълзи!
Просторът ще бъде твой дом.
Луната предлага уютно място,
но носиш вътре себе си
Морето от сълзи!
Днес можеш да летиш,
но преди да излетиш
се усмихни и целуни морето.
Ела при мен, полети
и няма да усещаш болка;
то ще ти подари крила
Морето от сълзи.

Ела при мен, полети!