Форми на масовата култура

**УВОД**

Настоящата книга представлява своеобразно продължение, а по-скоро - отговор на публикуваното през 2002 г. издание "Общи бележки за българската фолклорна култура". Основната причина за това е, че различните култури взаимодействат помежду си, а самият диалог притежава своя уникална същност.

В нашето съвремие все по-ясно се наблюдават последиците от взаимодействието между фолклорната ни традиция и масовата култура – онази форма на култура, която се произвежда в съответствие с индустриалните стандарти; разпространявана чрез медиите; предназначена за широката общественост – огромен конгломерат от индивиди извън дълбочинните структури на обществото.

Наистина, комуникацията със Запада не започва едва в края на XX век; нейното начало можем да открием преди средата на века. Интензивността й обаче постепенно расте, особено в периодите когато западните ценности са забранени под претекст за тяхната "упадъчност" и "буржоазност". Западната култура често се асоциира с масова такава и според марксистката критика тя може да бъде разглеждана като „барбитурна (новия опиум за народа) или осъзната мистификация (капитализмът отвлича вниманието на масите от реалните им проблеми)... отчуждението на човека при труда продължава чрез ново отчуждение в потреблението и развлеченията, във фалшивата култура...“ Възможностите за взаимодействие между съвременния народен стил и западната масова култура зависят до голяма степен от бързото развитие на технологични средства за масово разпространение и значителното увеличаване на комуникационните канали. Чрез тях символиката, митовете и образите от масовата култура оказват влияние върху както практическите аспекти, така и въображаемия живот, допринасяйки към националната идентичност. Масовата култура взаимодейства активно с поликултурния контекст около нас.