Етнологията вчера, днес и утре

Изследвания, посветени на 65-годишния юбилей на доц. д-р Николай Иванов Колев

СЪДЪРЖАНИЕ
Христо Харитонов разглежда ролята на етнолога в контекста на краезнанието по случай юбилея на доцент Колев.
Георги Георгиев анализира студентските дипломни проекти по етнография от периода 2000-2005 г., свързани с името на доц. д-р Николай Колев.

ИСТОРИЯ И ТЕОРИЯ НА ЕТНОЛОГИЯТА
Маргарита Василева изследва взаимовръзките между общите, регионалните и локалните аспекти в българските традиционни календарни празници и обичаи.
Люба Макавееви се фокусира върху връзката между етнологията и религията.
Светла Богданова обсъжда теренната работа на изследователя и двустранните взаимодействия.
Евгения Иванова представя мемоарите от края на XIX век като ценен етнографски ресурс, основавайки се на материали от Старозагорския регион.
Виолета Стойчева подчертава значението на устните свидетелства за обучението по история.
Диана Тодорова разкрива какво се крие зад "вратата" на музея.
Анка Игнатова анализира архивния фонд в Етнографски музей под открито небе „Етър“ в Габрово.
Игнат Минков разглежда специфични особености във съвременния вид на обществата в Западна, Централна и Източна Европа, както и изграждането на етносоциетарни отношения в Европейския съюз през процеса на глобализацията.
Георги Чиллев изследва социалните измерения при идентификацията и възобновяването интереса към "етносите" в епохата на глобализъм.
Р. 3. Янгузин представя историография относно произхода (етногенезиса) народа башкирска народност.
Десислава Андреева описва два народни обичая чрез мемоарите Пандели Кисимов.
Теменуга Георгиева акцентира върху приноса na Ст. Л. Костов за изучаването b българската народна култура,
докато Тотка Станчева прави библиографски обзор относно етнографските публикации от музеят за народни художествени занаяти и приложни изкуства - Троян, включително темата „Културно-историческото наследство” от района около Троян.