Нашенци. Избрани разкази - тв.к.

Тези произведения са създадени в периода между 1933 и 1940 година. Те бяха публикувани като подлистници на един столичен вестник (в. "Зора" - бележка на редактора). Ограничеността, която все още присъства в по-ниските нива на нашата преса, не им позволи да се развият пълноценно, затова останаха малки и донякъде недоразвити. Дали става въпрос за разкази, фейлетони или нещо друго – това е работа за експертите. Въпреки множеството си недостатъци, те продължават да бъдат търсени от читателите, което не говори особено добре за тях.

Може би обаче представляват автентични образи от онова време с доза хумор. Според популярна теория народите наподобяват деца – те не желаят морални поуки, а искат да достигнат до истини чрез развлечения. Освен това се казва, че ако сатирата е хирургическият инструмент, то хуморът е „сладкият мехлем“ за раната. Ако е така, остава само да пожелаваме този сладък мехлем да бъде произвеждан масово и лесно достъпен навсякъде около нас; защото у нас все още има много незараснали рани.
Чудомир