Духовната свобода/ Учението на суфиите

Терминът "суфий" произлиза от арабската дума "сафа", която означава "чист". Суфиите са хора, които се освобождават от невежеството, суеверието, догматизма, егоизма и фанатизма. Те преодоляват ограниченията на касти, религии, раси и националности. През всички етапи на човешката история е имало суфии; независимо от различията в местата си на обитаване или езиците и вярванията си, те споделят обща мъдрост - разбират, че пътят към Бога преминава през любовта и самоопознаването.

Иная Хан описва три възможни пътеки за човек в стремежа му към себеосъзнаване. Първата е пътят на невежеството - по него върви всеки, който живее под влиянието на сетивата. Страданията от земните желания създават ад за него, който трябва да премине преди да достигне крайната цел на своето духовно пътуване.

Втората алтернатива е пътя на отдадеността или любовта. Според суфиите няма значение дали обичаш друг човек или самия Бог; след като постигнеш съвършенство в любовта, ще срещнеш Владетеля на любовта.

Третият вариант представлява пътя на мъдростта - достъпен единствено за малцина избрани. Този търсещ успява да овладее своето тяло и умствени нагласи и така изгражда свой вътрешен рай изпълнен с радост и блаженство.

Всеки трябва да излезе по един от тези три маршрути; най-достъпният за повечето хора остава именно този чрез Любовta.
Скритото става видимо посредством своя контекстуален антипод. Но тъй като Бог няма противостояща сила в света около нас , Неговата светлина остава невидима за нашите очи.
Джелал уд-дин Руми