Мечо Пух/ Златни детски книги

**Къщичката на Пух**

Времето, когато бяхме малки, вече е отминало и сме на шест години.

**Предговор**
Ако случайно сте чели друга история за Кристофър Робин, вероятно помните, че той имаше лебед (или пък лебедът имаше него - не съм сигурен). Лебедът се наричаше Пух. Това беше преди много време и след като се разделихме с него, запазихме името му - мислехме си, че вече не му е нужно. После, когато Плюшеното Мече изрази желание да има интересно име само за себе си, Кристофър Робин без никакво колебание каза: "Мечо Пух." И така стана. Сега ще ви разкажа и другите подробности.

Не може да живееш дълго в Лондон без да посетиш зоопарка. Някои хора минават през входа на зоопарка и бързо стигат до изхода. Най-добрите обаче се насочват направо към любимото животно и остават там. Затова Кристофър Робин винаги отива при полярните мечки; прошепва нещо на третия пазач отляво и вратите се отключват. След това ние двамата преминаваме през тъмни коридори и стръмни стълбища докато най-сетне достигнем специалната клетка. Вратата ѝ се отваря и едно кафяво рунтаво същество с радостен вик "О, Мечо!" изскача навън – Кристофър Робин го прегръща веднага. То носи името Мечо – прекрасно име за мечка! Но забавното е, че не можем да си спомним дали Мечо е кръстено на Пух или обратното; някога знаехме това, но сега сме го забравили... Тъкмо щях да продължа нататък когато Прасчо надникна вътре с пискливия си глас:
- Ами аз!
- Скъпи мой Прасчо - казах му -, цялата книга всъщност е за теб!
- Но тя е за Пух! - извика той недоволно.
Ясно става защо ревнува – смята ,че голямото уводно слово ще бъде само за Пух. Разбира се,Puh e любимецът ни , но именно на Pразчo му предстои много повече отколкото пропуска Puh . Защото никой няма как да вземе Puh в училище без всички около тях da разберат това , а Pрасчo e толкова дребен , че лесно влиза в джоба . Освен това e успокояващо просто to го pипнеш ако si несигурен относno математика . Често той se измъква i внимателнo поглежда по мастилницата — по този начин получава доста добро образование спрямо Puh ; a самият Puh приема : „Някои са умни,” казва той “други нямат.”

Сега всички останали започнаха да питат: "А какво със нас?" Заради което може би най-добре ще спра тук с Предговорите ми та вместо това da započna s книгата.
А.А.М."