Избрани места от кореспонденцията с приятели

Бях в тежко здравословно състояние и смъртта ми изглеждаше близо. Когато успях да събера последните си сили и се насладих на момент на яснота, написах духовно завещание, в което помолих приятелите си да публикуват след моята смърт някои от писмата ми. Надявах се по този начин поне малко да компенсирам безсмислието на всичките свои досегашни произведения, тъй като според мнението на получателите им, писмата ми съдържат повече стойност за човека отколкото творбите ми. Божията милост ме спаси от смъртта и почти оздравях; почувствах облекчение. Въпреки това усещам как силите ми намаляват и всеки миг осъзнавам колко крехък е животът ми. Затова планирам далечно пътуване до Светите места, необходимо за душата ми, а докато то продължава, реших да оставя нещо за своите сънародници.

Избирам най-значимото от последните писма, които успях да намеря – онези свързани с важни обществени въпроси – и премахвам всичко ненужно или такова с ограничена стойност след моята кончина. Добавям две-три литературни статии и включвам самото завещание, така че ако умра по време на пътуването си, веднага да бъде валидно пред всички мои читатели.

Чувствам дълбоко в себе си необходимостта от тази книга и вярвам, че може да донесе полза. Не го мисля защото имам висока самооценка или разчитам на таланта си; напротив – никога преди не съм чувствал толкова силна нужда да бъда полезен.
Николай В. Гогол