Когато един мъж е на колене/ 100% крими

След дълго време и множество заплахи с оръжие, двама мъже се насочиха към мен. Те бяха здрави момчета, облечени в бронежилетки и качулки. Вгледах се в лицата им - редувах погледа си между единия и другия. Десният изглеждаше спокоен и хладнокръвен; ако извадех цигара от джоба си, той вероятно нямаше да стреля по мен. Но вторият - о, какъв ужас го беше обзел! Дори при най-малкото ми движение щеше да ме разстреля. Е, какво ли? И това е вариант.
Краят на пътя... Каква радост е да достигнеш финала.
Дори и последен.
Изведнъж прокарах дясната си ръка под дрехите към несъществуващия кобур.
Слабо, момчета, лошо за вас. Ако притежавах пистолет и имах намерение...
Първият стреля панически. След него избухнаха изстрели от джиповете. Само тогава гръмна полицаят вдясно.
Студено и точно - целта ми...

Мога с чиста съвест да заявя, че не съм чел толкова въздействащо произведение от български автор отдавна. Повестта „Когато един мъж е на колене" носи трагичен характер, жестокост и безизходица. С безпощадни детайли Андрея Илиев умело пресъздава образа на корупцията и насилието, вулгарното отношение към човека и пренебрегването на лекарската клетва... всичко това са теми от ежедневието ни, но представени чрез словото на автора действат шокиращо.
Георги Величков

Андрея Илиев два пъти печели награда от конкурса за криминални разкази „Атанас Мандаджиев": през 2005 година получава Голямата награда, а през 2007 – приз за първо място."