И гениите грешат
Информация за книгата
| Издателство: | Литера Прима |
| Брой страници: | 238 |
| Година на издаване: | 2005 |
| Дата на издаване: | 2005-08-15 |
| ISBN: | 9547381237 |
| SKU: | 93384490001 |
| Размери: | 20x14 |
| Тегло: | 195 грама |
| Корици: | МЕКИ |
| Цена: | 5.11 € |
Книгата демонстрира на читателя, че научните открития, които обикновено се представят като завършени, са резултат от дълги и трудоемки търсения, включващи грешки и заблуди. Човечеството е имало нужда от много време, за да преодолее убеждението си, че Земята е абсолютно неподвижна в космоса. Галилей споделял как законите за свободното падане - днес разбираеми - многократно го подвеждали към неверни заключения. Установяването на факта, че всички тела падат с еднаква скорост било изключително сложно и противоречило на непосредственото ни възприятие. Днешните ни смехотворят идеи като тази за кухата Земя; такива становища били подкрепяни от уважавани учени.
Кант пък вярвал, че огън гори постоянно на Слънцето от сяра и въглища и бил загрижен относно запасите кислород там. За дълго време учените считали, че злато може да бъде произведено чрез химически реакции; известни алхимици също опитвали подобни експерименти. Великият Нютон прекарвал безсънни нощи в лабораторията си с надеждата да постигне това чудо.
Дори през двадесети век един виден немски физик твърдял, че успял в усилията си по този фронт. В своята книга разглеждам част от историята на науката; по-вълнуващо е да се проследят борбите зад откритията вместо просто да приемем финалния резултат.
Сега смятаме, че сме оставили назад времето на абсурдни теории като мишките произлезли от тинята или едноклетъчните организми родени от "жизнена слуз". Съвременната наука изглежда освобождаваща: разполагаме не само с прецизни измервателни инструменти (най-точният часовник би могъл да изостане едва със секунда след 100 трилиона години), а също така и с бързи компютри минимизиращи вероятността за грешки.
В две почти невероятни истории ще покажем как мнението ни за безпогрешност в науката всъщност е погрешно. Науката избягвала неприятности и предпочита тяхното забравяне пред лицето на доказуеми експерименти; много учени ставали жертви именно на собствените си желания.
Затова можем основателно да се запитаме дали принципните теории относно произхода на Вселената или живота са действително верни - предложения идват уверено именно от най-известните учени? Легитимно е ние сами да проверим тези теории спрямо научнo основани природонаучни открития - удивителна истина би могла да бъде разкрита при сравнението им.
Традиционният начин на мислене понякога закрива погледа даже у гении към простички решения - както показала ситуация между английския богослов Ричард Бентли и Нютон. Докато подготвяли проповед за връзката между християнската вяра и новините около движението на планетите благодарение към Нютон , той зададе важен въпрос относно равновесието сред звездите - защо не падат централно?
Нютон предложил обяснение базирайки се върху броя звезди около нас - всяка привличана във всички посоки останала спокойна поради баланса помежду им! Но Бентли упорствал твърдейки аналогичното трябваше важно условие например для нашата Земя…
Резултатът бил кратко споменаване умело дискутирало чистота вселенска идеология според която непоколебимо оспорвало самото движение звезди напомняло позабравена идея! Хейли направил проучвания установяващи промянa позицията трeх звезди което все пак оценявал не както “самостоятелна” мигновен реакция полагающего движение само знаейки щяло бъдат причинено побутване вече стабилизирующих позиции .
"И гениите грешат" е книга от Питър Кронинг, издадена от издателство Литера Прима през 2005 година. Книгата има 238 страници и е с МЕКИ корици.