Мъртвите момчета не могат да танцуват

Изследването "Мъртвите момчета не могат да танцуват" представя провокативен анализ на опустошителните последствия от хомофобията, разглеждайки как двойни табута – хомосексуалността и самоубийствата сред мъже на възраст между четиринадесет и двадесет и пет години – влияят върху обществото. Обществеността често избягва да признае връзката между стигматизацията на хомосексуалността и високата честота на самоубийства сред младежи, които са считани за хомосексуални от своите съученици.

Авторите Мишел Доре и Симон Лажьонес изследват как етикетирането като хомосексуален оказва влияние върху личностното развитие и поведението, подчертавайки, че дори онези, които са хетеросексуални, но се смятат за подозрителни по отношение на сексуалната си ориентация, попадат в рисковата група за самоубийство. Те предлагат решения за предотвратяване на подобни трагедии.

Книгата "Мъртвите момчета не могат да танцуват" трябва задължително да бъде включена в учебните програми на училищата и университетите. Тя демонстрира необходимостта от признаване на хомофобията като сериозен социален проблем, който изисква действия с цел спасяване живота на младите хора.

В труда си авторите показват, че самоубийството като обществено явление не може да бъде обяснено единствено чрез индивидуална психология. Чрез интервюта те използват подхода на Емил Дюркхайм относно социалната интеграция при обсъждане темата със самоубийствата и концепцията за стигматизация според Ървинг Гофман. По този начин те предлагат задълбочена типология на младите хора с различна сексуална ориентация. Призивът им за превантивни мерки е навременен сигнал, който заслужава внимание.
Луи Корнелие, Le Devoir (превод)