Eric Clapton

Моята отдаденост на музиката е довела до отчуждение от всички.

Първата китара, която видях, беше по телевизията. Джери Лий Люис изпълняваше "Great Balls Of Fire". Това ме впечатли толкова много, че ми се стори сякаш гледам нещо извънземно.

Станах рок звезда. Въпреки че в началото не желаех това, така се стекоха обстоятелствата и сега го харесвам.

Групата Cream първоначално трябваше да бъде блус трио... нещо като Бъди Гай с ритъм секция. Планирахме да свирим в малки клубове... нямаше желание да ставаме популярни.

Нямах представа какво ще стане с "Layla". Просто беше една мелодия. Когато стигнеш към края й, ентусиазмът ти започва да расте и осъзнаваш, че имаш нещо наистина силно.

По времето на записите за втория албум на Dominos парите, наркотиците и жените започнаха да влияят толкова много върху нашето ядро, че вече не можехме да комуникираме помежду си.

Излизането самостоятелно бе огромен скок за мен и ме разтресе. Трябваше да приема факта, че съм възприеман както като поп музикант, така и като рокендрол музикант и блус певец.

Аз съм много привързан към навиците си и нищо не ми носи повече удоволствие от рутината – дори ако става въпрос само за годишен проект в Роял Албърт Хол. Не виждам причина това да спре.

Свиря най-добре под голямо напрежение или когато мисля, че всичко у мен е изчерпано.

Той (Джими Хендрикс) стана и изсвири две песни с нас (Cream), след което разбрах, че е приключило що се отнася до гитарните герои. Джими притежаваше всичко - уменията му бяха гениални.

Мисля, че досега съм имал интимност с над хиляда момичета – това беше детска амбиция за мен.

Смъртта на моя син и Стиви Рей ми показа колко крехък е животът; всяка допълнителна двадесет четири часа са благословия. Това е най-добрият начин да погледнем на живота.