История на българските империи

Димитър Х. Попов твърди, че идеологиите преминават през изкривяване от страна на държавата и в нея самата. Комунистическата "идеология" е пример за това, тъй като през XX век се трансформира в имперска доктрина на Русия, насочена към агресията, подчинението и унищожаването на различни етноси и народи.

Между 1989 и 1995 година Димитър Х. Попов активно участва в политическия живот на България. Като привърженик на БЗНС "Врабча" и Димитър Гичев той работи за обединение на дълбоко фрагментираното земеделско движение.

Той е автор на почти 500 статии, обзори и анализи по теми свързани с демографските процеси у нас, рекламата, пазарната икономика и геополитиката. През 1993 г. и 1994 г. той формулира политическите позиции във всеки брой на вестник "За Търновска конституция". Издал е редица трудове като: "Транспорт в търговската мрежа" (колектив), 1982 г., "Жельо Желев - марксист, дисидент, президент", 1991 г., "Легенда за Самуил", 1995 г., "Истината винаги е горчива" (в два тома), 1997 г., "Българският национализъм", 2000 г., както и „Дългата нощ“, публикувана през 2002 година.

Неговият мащабен труд “История на българските империи” събира информация непрекъснато в продължение на17 месеца; подготовката му започва четири години преди това. В него Попов разглежда живота и съдбата на българския народ през последните 23 века до настоящето време.