Как да се бъркаме в чуждите работи

- Не те виня, ако темата за Коледа ти е омръзнала толкова, колкото и на мен - каза приятелят ми Б., който е редактор на списание. - Веднага щом успея да изхвърля коледните броеве от ума си и празникът напусне редакцията, започва истинският кошмар у дома. Моята любима съпруга спестява пари, за да ми купи скъп подарък, който не желая. Ема пък винаги ми поднася акварелите си, които сама е нарисувала. И в това нямаше нищо лошо, ако не очакваше да го окача в хола. Виждал ли си някога творбите на братовчедка ми Ема? - запита той.
- Смятам че да - отговорих аз.
- Няма какво да смяташ – отсече той с гняв. – Те са незабравими.
Приятелят ми сякаш говореше към целия Пикадили Съркъс.
- Защо хората правят такива неща? – попита той. – Дори аматьорските художници трябва поне малко здрав разум да имат. Не виждат ли какво рисуват? У нас в коридора има една нейна картина. Окачих я там поради слабата светлина. Тя я нарича "Блян". Ако беше избрала заглавие като "Кошмар", може би щях да разбера замисъла й.
Запитах я откъде идва вдъхновението й и тя сподели, че веднъж видяла такова небе в Норфък. Боже мой! Защо тогава не затвори очи и не се прибра вкъщи зад завесите? Ако бях попаднал на подобно небето там, бих хванал първия влак за Лондон! Разбирам, че бедното момиче може би няма чувствителност към тези работи, но защо трябва непременно да ги рисува?
- Предполагам някои хора просто имат нужда от рисуване - отбелязах аз.
- Добре де, но защо точно аз трябва да получавам техните произведения? – възрази той без надежда за адекватен отговор.

Из разказа със същото име