Около Умберто Еко: Семиотика и идентичност

Ако в континуума съществуват линии на тенденции, независимо от това колко неочаквани и загадъчни могат да бъдат, не можем просто да изразяваме каквото ни хрумне. Битието може действително да изглежда безсмислено, но все пак притежава значения; те не са задължителни смисли, но със сигурност обозначават забранени посоки. Някои истини остават неизказани. Не е важно дали те са били споменавани в миналото; по-късно сме се сблъскали с очевидности, които ни убедили, че предишните твърдения вече нямат валидност.

Фактът, че съществуват линии на съпротива, не предполага непременно наличието на универсални закони в природата. Идеята за общите закони (или конкретен закон) представлява само един от подходите към явлението на някаква форма на съпротива. Установяването на линии на съпротива означава единствено, че езикът не конструира битието отначало: той го проучва и открива винаги присъстващи елементи (като "вече дадено" обаче не значи завършено или пълно). Дори ако битието има недостатъци или дупки, то ще разполага с основа и структура, които макар и променени от множество пропуски, упорито продължават да присъстват.

Линиите на съпротивата именно представят това "вече дадено". Проявленията на тези съпротиви най-близо се доближават до концепцията за Бог или Закон – понятиета предшествали всяка Първична философия или Теология.
Умберто Еко