Когато разболяхме Бога

Романът в разкази "Когато разболяхме Бога" обхваща значителен период от съвременната история на България и предлага иновативен принос в литературния жанр.

Произведението е основано на мемоарни елементи. Главният герой, селско дете, по-късно криминалист и човек с изразено чувство за обществена отговорност, вплита личните си преживявания в широка художествена галерия от ярки персонажи. По този начин той променя традиционния подход към спомена като основна тема и превръща текста в класически роман. Читателите се срещат с трудолюбиви хора, ремсисти, партизани и полицаи. В последствие те стават свидетели на новото време - привидно справедливо - населено с авантюристи, които намират мястото си сред Държавна сигурност; наивни идеалисти без пространство в партийното ръководство; както и откровени материалисти, които игнорират моралните принципи. Книгата изобилства от проницателност и критичен поглед, което придава актуалност и достоверност на посланията й.