Знаменити. Забравени. Забранени

Пред нас стои обширен литературен проект, който създава контексти и исторически реконструкции в литературата, вписан в европейски рамки, но същевременно внимателно и с любов се фокусира върху неизвестни личности, теми и сюжети. Авторката е ръководител на Националния литературен музей (НЛМ), чиято задача е да открива, изследва, запазва и популяризира литературните ценности от времето на Светите братя до днешни дни. Катя Зографова умело проследява интересни вековни "диалози" между българската литература и европейските традиции: влиянията на значими скандинавци като Ибсен, Киркегор, Хамсун и Стриндберг; немскоезичните класики; „метежният гений“ Лермонтов; митологичните мотиви за Ахасфер и „вечната жена“, както и Дора Габе в омагьосания дом на Ян и Маруся Каспрович.

Проектът осветлява забравени имена – част от архивите им са запазени в НЛМ: Ив. Шишманов, Н. Геров, П.Р. Славейков, Б. Пенев , К. Христов („литературните войводи“ Яворов и Хр. Силянов), Д. Подвързачов , Ст . Чилингиров , Ем . Попдимитров , Ас . Разцветников ; писатели-емигранти във Южна Америка – като Г . Томалевски , Иван Богданов .

Особено впечатляват проучванията за “забранените” автори : Вл . Василев , Р . Алексиев , М . Минев , К . Константинов ， Фани 和 Чавдар Мутафови ， Змей Горянин ， Й 。 Стубел ， Сл 。 Красински ， Ас。 Христофоров，Яна Язова和Д。Шишманов。

Прочитите на известни творби също вдъхновяват: от "карасевдата" при Вазов до етнокултурния "космос" у Йовков; през драматичната "любовна война" между Яворov和Лора，以及两者与Дора Конова之间的恶魔游戏； утопичното „виенско кафене“； Хр． Смирненски като наш съвременник; народоведските прозрения на Ем．Станев； верската、етническата和национална самоличност na Дора Габе，„левантинките“ nа Д.Димoв， самоубийството nа Пеньо Пенeв以及不期而至的Св.Минков илиИвайлоПетровкатохудожник。

Тази книга представлява един живот посветен на литературата și е модел как литературата може да бъде начин на живот.

Йордан Ефтимов