Любов по време на социализъм

Намерих тази тетрадка сред ръкописите на дядо ми, внимателно скрита в един много стар сандък, покрит с етикети от различни пристанища, който е служил за багаж по време на неговите презокеански пътувания. Той я бе закупил от антиквариат, защото имаше слабост към стари вещи. Тетрадката разполагаше с двеста страници и черни твърди корици и беше поставена под двайсетте годишнини на списание "Златорогъ", написани от литературния критик Владимир Василев. Бях свикнала с почерка му, тъй като често разглеждах ръкописите му от младостта му. По-късно той започна да пише на компютър и не ми беше интересно да преглеждам файловете.

Може би дядо в момента ме наблюдава отнякъде и се сърди. А баба, след като разбра какво открих, го упрекна: "Викаше ми, че си я изгорил. Защо пак ме лъжеш?". Убедена съм, че тя го чу, но не зная какво точно й каза.

Не се гневи на мен, дядо! Наистина ми липсваш много. И моля те не се ядосвай за това, че нямам възможност да посещавам баба толкова често колкото бих искала. Но знам добре, че тя не е сама - говори си с теб и понякога ме нервира когато казва колко било време да ти направи визита завинаги при теб.