Песните на Кабир

Поетът Кабир е сред най-забележителните фигури в историята на индийския мистицизъм. Той е основател на учение, което продължава да привлича почти милион северни индуси и за нас остава известен като мистичен поет. Неговата поезия може да се разглежда от две страни: като страстно изразяване на прозрението относно Реалността и като форма на пророчество. Основната роля на мистичното съзнание е да служи като мост между два импулса: да изразява любов към Бога и след това да се завърне у дома, за да разкрие тайните на Вечността пред другите хора. Затова артистичният израз на такова съзнание има двойствено значение - той представлява любовна поезия, но често написана с мисионерска цел. Песните на Кабир са пример за едновременно възходящ екстаз и милосърдие.

1.
„О, къде търсиш мен, мой слуга?
Погледни! Аз стоя до теб.
Не ме намериш нито в храма, нито в джамията,
Нито в Кааба или Кайлаш.
Не съм сред ритуали или церемонии,
Няма ме ни в йога, ни в аскеза или отказания.
Ако действително ме търсиш, ще ме видиш веднага,
Ще ме срещнеш тук и сега.“

“О, светецо! – казва Кабир – Бог е дъхът във всеки един дъх.”

2.
Какво значение има дали питаш светеца
към коя каста принадлежи?!
В крайна сметка свещеникът и смелият войн,
както занаятчията с трудния си живот,
всички тридесет и шест касти
търсят само Бога и своето щастие.

Да питаш за кастата на светците не е нищо повече от глупава заблуда.
Бога търси бръснарят, дърводелецът или перачката,
Райдас или Швапача – всички те искат една Цел,
където няма граници или разделения.

....
24.
Повече от всичко ценя любовта
в моето сърце; тя ми дарява безкраен живот.

Тя прилича на лотоса във водата –
расте там без контакт с тинята около него.

Тази любов напомня жена,
която влиза в огън по призива на обичта;
другите потапя в скръб,
но никога не пренебрегва чувството си към любимия.

Световният океан със своите дълбоки вълни
е трудно преодолим.
Кабир казва:
"О, садху! Много малко са тези които достигат невидимия бряг."