Прелесть и Светогорски стихотворения

АТОН

В Света гора не можеш да стъпиш върху пеперуда,
нито да сложиш кръстчета от лайка на котките.
Тук светлината непрекъснато работи над маслиновите дървета,
докато Божията Майка седи под тях и играе.

Тя е все още дете, говорейки си с костенурката вместо кукла.
След това берe цветята на огромния копър.
Светът се удивлява, че има десет пръстчета за опора,
което прави всичко около нас закръглено, чудно и влажно.

Между морето и планината минава керван от мравки,
който носи сол, която ще зарови в снега.
Слънцето е на колене; трябва да го уловим за сърцето ни,
за да дочакаме облаците и техните нежни думи.

Аз съм случайният пътник – сандалите ми се залепят за тревата.
Обикалям в кръг и стигам до смокиня.
Един кълвач трепти като деликатно злато
и остава непроменен през хиляди години.

Ако продължа да разказвам, ще наруша тишината със словесния ред
и малката Мария може да си тръгне без да ме познае.
По-нисък съм от цвят, а вече мравката ме наблюдава
както би гледала шипка или клонче.

Не изпитвам страх от приличието на къртица,
която живее замаяна.
Мария става – разтърсва своите диви косици
и с десетте си пръста докосва целия свят.