Речник на книжовния български език на народна основа от XVII век (върху текст на Тихонравовия дамаскин)

Речникът на книжовния български език от XVII век, основан на народната традиция, е първият значим труд в областта на българистиката и славистиката. Той научно документира словното богатство на новобългарските дамаскини. Езиковото наследство на новобългарската дамаскинска литература играе важна роля в развитието на българския език, тъй като за пръв път след времето на Кирил и Методий възстановява връзката между писмения и устния език. Идиомът от XVII век комбинира елементи от традиционния архаичен стил с живия говор по всички нива: фонетика, морфология, синтаксис и лексика. Речникът обхваща детайлно лексикалните и граматични аспекти на езиковите явления и ги представя в тълковната и индексната част към всяка статия. По този начин той предлага ценен материал за изучаване историята на българския език, историческата лексикология и диалектология. Също така може да бъде полезен при изследвания по сравнителна граматика сред славянските езици, акцентология или сравнителна история на техните литературни варианти.