Скритият поход на българските кръстоносци

Преди повече от двеста години тяхната загадъчна сила предизвиква смут в администрацията на Османската империя. Те са толкова привлекателни, че успяват да завършат всеки свой нападение с пролята свещена кръв. Интересното е, че не атакуват из каньоните на Балканите и не действат през нощта. Вместо това нахлуват открито през деня в Цариград или други значими градове на Империята. Винаги извършват нападенията си по двойки – един е определен за геройския акт, а другият му помага като свидетел за страданията, които „помазаникът“ претърпява, и носи тялото му обратно като свети реликви. Подготвеният за действия влиза в джамия или турско съдилище точно когато там има много хора. Той се стреми към пашата или кадията, без да бъде въоръжен с бомби или дори нож, тъй като целта му не е да убива, а самият той да бъде убит след духовна победа над овластения мюсюлманин.