Портрет на поета като млад

Присъдата е изпълнена точно в полунощ.

Поетът в мен поставя край на творбата си.

Последните редове са написани без промени:

Да – вярно е – с ръка
в онази нощ я изведох от себе си.

В свещените земи на спомените,
до църквата на плачещата върба,

убих я
с поглед.

Но не я погребах.

Край. Теа е мъртва, мъртва, мъртва.
Не помня лицето й, не чувам гласа й, не усещам аромата й. Коя по дяволите беше Теа?
Свободен съм! Свободен съм!
Някой може ли да ми каже?

Наистина ли съм свободен?

"Портрет на поета като млад" е третият роман на Недялко Славов след "Фаустино" и "Вертиго", който ни връща към една изглеждаща забравена епоха, когато красотата се считаше за вредна, а духовността – насила налагана чрез чужди практики. Тази книга представлява болезнена гротеска относно изкривените отражения на нашето юношество, където мечтите и любовта бяха видими. Тя служи и като своеобразна报复 за потискания ни вътрешен свят, който все пак успява да оцелее. Написан с трогателен поетичен стил – разсмиващ до сълзи и тъжен до смях, романът завършва триптиха на Славов, уникален в българската литература.
Емил Андреев