450 съботи: В студиото на "Ах, тези муцуни"

В тази книга са събрани разкази, свързани с телевизионното предаване „Ах, тези муцуни“ през десетте години на неговото излъчване. Тук ще откриете портрет на времето от 1992 до 2002 година, съдби на известни българи и лични моменти от моя опит като водеща и журналистка. Изборът на спомените е направен въз основа на моята памет. Ако в някои случаи тя не е точна относно определени интересни ситуации или личности, моля да не се обиждат засегнатите. Обичам всички свои предавания и всеки един от близо 450-те ми гости, но не мога да твърдя, че помня всичките детайли перфектно. През този период нямаше усещане за историческа значимост и затова не записвах дневник, който сега да служи като помощник за припомняне. Срещнах много интересни хора както от България, така и отвъд границите й в студиото – спомените ми могат да бъдат основа за още множество книги. Благодаря на всички мои гости, колеги и семейството си; особено благодаря на зрителите ни, които продължават да ни помнят дори след края на нашето предаване. Наскоро попаднах на цитат от Андре Жид: той казваше, че "историята трябва да бъде разказвана от разгневен човек". В случай че книгата представлява моята история, то гневът играе важна роля в някои спомени – подобно на живота сам по себе си с любовта и омразата му; приятелствата и предателствата."