Разкази за двама

Неговият разказ "Сирене" се появи на страниците на престижното американско списание за превод и преводна литература "Two Lines" ("Два реда"). Това е единственото българско участие в изданието наред с преводи на автори от Франция, Русия, Китай, Япония, Италия, Испания.
В рецензията, посветена на разказа, Бонев е наречен "майстор на делничната сатира" и е окачествен като един от най-добрите автори, продължители на традициите на Гогол. Преводач е Зоя Маринчева, която е родена в Бургас, но от години живее и работи в гр. Остин, Тексас, САЩ. До разказите достига сама чрез личния сайт на автора www.stеfanbonev.hit.bg Малко след "Two Lines", преводи на три негови разказа ("Сирене", "Капитани" и "Истинското име на един човек". Също от Зоя Маринчева, са публикувани и в алманаха Thresholds - град Остин, Тексас. Там авторът е представен редом с разказвачи от Русия, Украйна, Уругвай, Италия, Венецуела, Мексико, Мароко, Дания. Анди Харлей, който е написал предговора към изданието, определя разказите на Стефан Бонев като "кафкиански", със "слово непринудено и кристално чисто като у Борхес".



РАЗКАЗИ ЗА ИЗКУШЕНИ ЧИТАТЕЛИ


Не съм голям привърженик на предговорите към книги на млади автори - по няколко причини, които всеки от вас може веднага да изброи. Но този случай е по-различен. Защото тези къси разкази (наистина много къси) са доста необичайни за българската литературна практика. И не просто като жанров коктейл, а като естетическо предизвикателство към читателите.
Тези кратки разказчета, тези "игри на перото" могат да сепнат всеки разглезен от популярни четива ленивец. Защото изискват по-внимателно четене и по-изкушена литературна чувствителност. Това е дръзка смес от гротеска и лирическа импресия; това е проза изповедна и игрова, наивна и направена, фейлетонна и параболична... Изобщо - литературно изкушена и подчертано градска. Тя прави шокиращи смислови скокове с помощта на буквализирани метафори и алегории; осъществява впечатляваща комбинация на ниски битови детайли и високи фантастични трансформации. И ако в много случаи това е модел от типа "чудото в/на всекидневието", истинският въпрос е в характера на това чудо, което варира в широкия диапазон поетично - фейлетонно - сатирично - гротескно.
Е, добре де, не навсякъде тези конфликтни (и трудно съвместими) съчетания са достатъчно убедителни. Но като цяло книгата е несъмнен успех. Това не са литературни гримаси, това е неочакван, но в някаква степен закономерен литературен експеримент. Защо ли?
Защото зад тези провокативни "литературни игри" наднича (усмихнато и озъбено) съвсем реалният стрес на последните петнайсетина години, когато магмата на демократичното ни ежедневие се изля и застина в невъобразими социокултурни и идеологически конфигурации.
Кратките разкази на Стефан Бонев не само творчески изразяват, но и доста успешно се опитват художествено да овладеят този стрес с помощта на гротесков катарзис, на ироничен оптимизъм; чрез игрова опора в горчиво-сладкия вкус на ежедневието и скептичния български оптимизъм.
Вярвам в литературното бъдеще на автора - ако, разбира се, остане верен на себе си.
Огнян Сапарев