Келтски митове. Поредица „Светът на митовете”

"Книгата "Келтски митове" представя някои от най-известните легенди на ирландските и уелските келти. Специалистите класифицират ирландските митологии в три основни цикъла: Митологичен, Ълстърски и Фениански. В заключителната част на изданието са включени истории от уелската колекция „Мабиногион“, записана през Средновековието, но вдъхновена от много по-древни предания.

От страниците на добре илюстрираните "Келтски митове" ще научите, че:
Галийските келти били високи с добре оформено тяло и светла кожа. По рождение косите им били руси. Някои се обръсвали гладко, докато други носели брада или гъсти мустаци, които използвали за цедки при пиене. Дрехите им били изработени от вълна и лен, оцветявани с натурални бои. Тежките им вълнени плащове често били кареобразно шарени и се закопчавали със специални фибули около врата.

В книгата е описано пътешествието на ирландския водач Бран към Острова на радостта и Острова на жените, както и историята за Свети Брендан Мореплавателя – християнски светец живял между 486-578 година. Той предприема морско приключение с 17 монаси с цел да достигне Обетования остров на светците.

Хърлингът представлява древен спорт сред келтите и остава един от най-популярните игри в Ирландия дори днес. Играта има дълга история, която започва още при разказването за великия герой Кухулин. Отборите са съставени по 15 играчи всеки; те използват дървена щека наречена хърли с широк плосък край за удряне на кожена топка към противниковата врата или над нея.

През VI век в Западна Шотландия ирландците водят битки за територия срещу южните келти и северните пикти – един от най-загадъчните древни народи известни като „изрисуван“ (пикти), вероятно поради обичаят си да боядисват телата си.

Келтските жреци друиди практикували човешки жертвоприношения; през 1984 г., близо до Манчестър било открито мъжко тяло със следи от ритуално посичане в торфено блато.
На бойното поле войниците извивали главите на противниците си под влияние на вярвания относно душата — считали я за обитаваща именно главата; след това ги закрепяли по стените или консервирали важните трупове с масло.

Едно ранно споменаване във уелска легенда касае крал Артур — историческата му реалност все още е предмет на дебат сред учените; той може би бил лидер в британското или уелското движение срещу англосаксонските нашественици.
Съвременният уелски език произхожда директно от старокелтския език, а традицията за творческа писменост остава жива благодарение на Националния фестивал “Айстедвод”, който ежегодно отблизо почита културата си под ръководството върховен друид."

Авторът Джеймс Харпър е завършил Университета в Кеймбридж, Англия . Цял живот изучава тематики свързани с митологията , историята , религията . Между многобройните му произведения могат да бъдат намерени заглавия като “Атлас на легендарни места”, “Кръстоносни походи”,”Чудесата na Иисус”,”Библейски атлас нa Колиджвил” др.. Живее в Уест Йорк , Ирландия , среди артефактитe описани въ внутри съдбoмито кeлтcките мити."