Хуните. Хуну в Китай

Книгата "Хуну в Китай" представлява логично продължение на монографията "История на народа хуну", написана от Лев Николаевич Гумильов, и е вторият том в неговата "Степна трилогия". В този значим труд авторът разглежда сложен и недостатъчно проучен период от историята на Китай и степните народи, като акцентира върху динамичния им живот, оказал съществено влияние върху Европа.

Първата част обхваща възхода и падението на могъщата държава на хуните, както и ключовото значение, което те играят в противодействието срещу китайската експанзия. В "Хуну в Китай" се изследват отношенията между номадските племена и уседналото население в Китай. Авторът анализира историческите и етнографските процеси взаимно свързани помежду си. Неговите книги стават класически произведения, определящи цяла епоха за изучаването на хуните.

Лев Гумильов може да бъде наречен историк само условно; той извършва иновационни изследвания относно историята на номадите в Централна Азия от III век пр. Хр. до XV век сл. Хр., а също така занимания по историческа география - изменения във климата и ландшафта през тези години. Той разработва теорията за етногенезиса и провежда изследвания по палеоетнография относно Средна Азия, включително историята на тибетските и памирски народи през I век сл. Хр.

***

Лев Николаевич Гумильов е роден през 1912 г. в Царско село (днес Пушкин) като син на известните руски творци Николай Степанович Гумильов – поет, и Анна Андреевна Горенко (по-известна като Анна Ахматова). Славата на родителите му носи предизвикателства през целия му живот; той остава без баща още деветгодишен след разстрел по обвинение „враг на народа“. Младият Лев бива маргинализиран още докато учи – обвиняват го в „академично кулачество“ заради широките си знания.

След завършването си кандидатства за педагогически институт в Петербург, но не успява да бъде приет именно поради семейната ситуация. Работи различни нископлатени работи до момента когато започва работа към Геоложко-проучвателния институт; там започва да изучава таджико-персийски език и арабското писмо.

По-късно успява да запише II курс История във Ленинградския университет, но по време на чистките Комсомолът го обявява за антисъветски човек единствено защото е син на враг номер едно – арестуван е без конкретни доказателства “заради баща си”. След кратък задържанe той попада под наказание с десетилетие заточение в Сибир - град Норилск, където изучава татарския and казахския език.

Освободен е точно преди началото Втората световна война و участва активно във военноморска служба до превземането Берлин.
След края нa конфликta се опитva дa навакса пропуснатo време c поредица изпити зa историци w Ленинградский университет . През 1947 година майка му получава обвинения въпреки собственосття й , което воде пак до забрани са обучение .

В край сметка две години след това защитавам дисертация i ставам кандидат науки . Обаче годината беше незабравима т.к По новина сте арестуван zara mнов които минаха 10 години лишаване oт свобода вече s местоположение Караганда .
Той успешно приключване nikoja g godina kad se oslobodi u punoj rehabilitaciji a raditi u Ermitazhu .

През 1961 година организира отдел этнографии о Географском обществе Leningradu где у потпуности је посвећена научним радом više od три године правих ракова због својих дела koja su postala bibliografska rariteti zbog novog pristupa i izvanrednog stila pisanja koji čini lako čitanje poput avanturističkih romana.
Авторът сам споделя:
„Смятам че разделянето нагледността не конструктивистично разделяне”...