Хуните. Хуну в Китай

Книгата "Хуну в Китай" е логическо продължение на монографията "История на народа хуну" на Лев Николаевич Гумильов и е втори том от неговата "Степна трилогия". Този забележителен труд авторът посвещава на сложен и слабо изследван период в историята на Китай и степните народи, като акцентира на бурния им живот, оказал огромно влияние върху съдбата на Европа.
Първата книга разказва за установяването и гибелта на великата държава на народа хуну и важната роля, която той изиграва противодействайки на китайската експанзия.
В "Хуну в Китай" се обръща внимание на взаимоотношенията на номадите с живеещото уседнало население на Китай. Авторът разглежда протичащите историческите и етнографските процеси в неразривна връзка. Книгите му стават класика и бележат цяла епоха в хунологията.
Лев Гумильов може да бъде наричан историк само условно. Той е автор на дълбоко новаторски изследвания свързани с историята на номадите в Средна и Централна Азия в периода от 3. век пр.Хр. до 15. век сл.Хр., но прави и изследвания по историческа география-изменения на климата и ландшафта през същия период. Създател е на теорията за етногенезиса, автор на изследвания по проблемите на палеоетнографията на Средна Азия, история на тибетските и памирски народи през 1. век сл.Хр. Той е велик изтоковед, който отделя голямо внимание на народите от Великата степ, разглеждайки всичко от съвсем различна от общоприетото позиция.

***
Лев Николаевич Гумильов е син на известни родители - баща му е Николай Степанович Гумильов - руски поет, а майка му е Анна Андреевна Горенко или както е известна на всички - Анна Ахматова. Тази известност на родителите му се оказва в тежест през целия живот за Лев Гумильов. Той е роден в Царско село /днес град Пушкин/ 1912г.
Още деветгодишен той остава без баща, който е разстрелян по обвинение "Враг на народа". Още в училище младият Лев става "черна овца". Заради разнообразните си знания е обвинен в "академично кулачество". След завършване на средното си образование той кандидатства в Педагогически институт в Петербург, но отново заради баща си не е приет. Работи на няколко места като обикновен работник. Успява да постъпи на работа в експедиция към Геоложко-проучвателен институт. Там започва да се занимава с изучаване на таджико-персийски език и усвоява тайните на арабското "въжено" писмо.
По-късно Лев Гумильов кандидатства отново и успява да завърши ІІ курс история в Ленинградския университет. Тъй като по това време се извършват постоянни "чистки", от Комсомола обявяват сина на "врага на народа" за антисъветски човек и недостоен да се обучава в съветски ВУЗ. Арестуван е, както казва самия Гумильов "заради баща си", без друго обвинение. Това е само профилактично задържане, докато следващата година е заточен в сибирският град Норилск, вместо основната присъда - разстрел. Там Лев Гумильов започва да изучава татарски и казахски език. Освободен е в разгара на Втората Световна война и заминава като доброволец на фронта. Служи в зенитна артилерия и участва със своята част в превземането на Берлин.
След войната Лев Николаевич се мъчи да навакса изгубеното време и взима наведнъж изпитите в историческия факултет, защитава дипломна работа, постъпва като аспирант в Института по източни народи. През 1947г. този път майка му Анна Ахматова е обвинена в антисъветски настроения. Заради това на сина й е забранено обучението като аспирант и не му се разрешава да защити готовата си вече десертация.
Все пак след две години той успява да я защити и става кандидат на историческите науки. Тази година обаче Лев Николаевич е отново арестуван и този път вече за 10 години е изпратен в Сибир в района на Караганда.
Заточението му завършва през 1956г. с пълна реабилитация. Въпреки забраната да ползва книги по специалността си, Гумильов обмисля първата си книга "Хуну" и пише бележките си в почивките от ежедневната каторжна работа.
След освобождаването си работи в Ермитажа. През 1961г. възглавява отдел по етнография в Географското дружество в Ленинград. В края на 50-60г. е ръководител на научна експедиция по Долна Волга, открива Хазария и пише по-късно книга за това. Защитава докторска дисертация по история на древните тюрки. През 1974г. Гумильов защитава втора дисертация - вече по география. В основата й е теорията за етногенезиса, която се разглежда не от социална, а от биологична страна. Лев Николаевич е поканен в Географския научно-изследователски институт в Ленинград, където работи почти 30 год. до своята смърт.
Дълго време трудовете на Лев Гумильов не се допускат за печатане. Всичко, което е било издавано преминава през "научната" цензура на тогавашните светила на историческите науки. Въпреки всички пречки трудовете, които успяват да се появят на пазара стават библиографска рядкост, заради новаторския подход към отдавна известни факти и явления. Освен всичко това, работите му са интересни и с изключително образния си език, който ги прави леки и достъпни и се четат като приключенски романи.

Във връзка с това авторът сам пише:
"Смятам, за неконструктивно разделянето на научните трудове на академични (трудни за четене) и популярни (лековати). Всеки сложен проблем може да се представи с жив и ясен език, който не би снижил научната му значимост".
Л. Гумильов