Каменна книга. Stone Book

Дошли от далечни места и разположили се по стръмните склонове като уморени камили, те пренасят на гърбовете си ценен товар – многотомни страници, илюстрирани с мъхове, които разказват за техните каменни легенди. Многократно съм опитвал да разбера тяхната писменост, обикалям рафтовете на Голямата Библиотека в продължение на години, където стихията творят денонощно, но все още сричам неясно и попадам в лабиринта на тази древна форма на изразяване... Затова сега решавам плахо да открия вратата към Читалнята и приканвам странниците от света на Формата и Знака, Метафората и Цвета да споделят моите усилия.

В началото е бил Камъкът… Един ден боговете чули негови зовове за помощ и го отворили, освобождавайки забравеното мехурче въздух. Така била създадена Вселената.

Тогава словото било лишено от посока; то се носело безкрайно като дъх в търсене на сърце готово да го приюти.

Някога човешкото сърце живеело като див звяр в най-дълбоките джунгли на тялото, но човек успял след много усилия да го извлече оттам. И досега той предприема опити да го укроти.

Планините възникнали благодарение вдъхновението у вулканите да се издигнат над средата си, предлагайки дар за боговете – тесто за замесване на камъните.

Ледниците били изградени така че бедните божествени деца да могат да се пързалят по тях. Докато богаташките деца играели върху покритите със златист прах заснежени склонове под слънцето.

Всички камъни идват свободни и кръгли, но през времето много от тях попадат във формалното братство масони и приемат робската привилегия da бъдат основополагающи.

Гълъбът изпратен от Ной в търсене на спасителна земя не се завърнал обратно – бил пленен от един гостоприемен остров където могъл най-накрая да отпочине след митовете около Потопа.

Камъните винаги знаели своя маршрут никога не изпадали в объркване. Но човекът стъпил по пътя им когато сам започнал необмислено строежа на своите объркани маршрути направени от камък.