Време за признание

Артур Шницлер (1862-1931) е един от най-влиятелните представители на виенския модернизъм в България. Той е известен както с прозата си, така и с драматургичната си дейност. Въпреки че творчеството му включва множество пиеси, у нас са познати основно „Хоровод“ и цикълът „Анатол“. Много от неговите едноактни пиеси обаче остават непознати, а те разкриват дълбокото му разбиране за човешката психология, скептичния му хуманизъм, ироничното му отношение към обществени явления и стремежа към истината.

В книгата са събрани 15 едноактни пиеси, написани в различни периоди, но все още актуални днес. Те показват колко високо цени авторът кратките сценични формати – именно в тях той успява да се изрази най-добре и предоставя възможности на актьорите да блеснат.

Целият театър представлява нещо като лудост. Но най-безумният аспект сме ние самите - комедиантите; иначе в живота сме донякъде разумни хора. Стъпваме на сцената и рецитираме научени реплики сякаш те действително ни интересуват. Излизаме и влиза... А долу публиката наблюдава със заинтересованост и аплодира. Удивително е как те реагират на подобни неща! Понякога си мисля: може би целият драматичен жанр всъщност е просто измислица на касиерите от театралната зала. Какво проницателно заключение!

Шницлер носи нотка меланхолия; малко е влюбен заедно с другите, внимателен наблюдател с остър поглед върху света около него – скептик по душа, който обича живота.
Роберт Музил