Четвъртата власт; ч.2

Материалът бил поръчан от висшестоящи, вероятно най-високо в йерархията, осъзна Сокеров. Това означавало, че конфликтът се разиграва между политическите формации. В такъв случай, съжалението е голямо както за Чакалов и Белов, така и за Владо Гицин. Час по-късно той предал документите на един от своите доверени хора - арменец, като му заявил директно:
- Искам да говориш открито без задръжки, ясно ли е?
- Напълно - потвърдил младежът. На следващия ден изданието „Ниво“ публикувало шокираща статия с заглавие „Защо Белов и Чакалов все още са на свобода?“, а под него били изброени подзаглавия като „позорен цинизъм“, „продукт на Политбюро“, „корупция“ и зловеща манипулация на държавни средства“.

Обществото в страната било силно възмутено. Радиото започнало да обсъжда темата от сутринта – давали коментари, анализи и предложения; по-късно телевизията също се включила с централната си емисия, която разгърнала въпросите допълнително чрез зрителски запитвания. Но Борис Чакалов не им отделял време или желание да реагира; той вече бил фокусиран върху други дела и традиционно оставал крачка напред пред конкурентите си…