Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 
Корицата на Хуракан
Издателство:Тракийски свят
Година на издаване:2007
Дата на издаване:2007-03-06
ISBN:
SKU:87036690001
Тегло:329 грама
Корици:МЕКИ
Цена:6 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Хората, които вече са се запознали с произведенията на Петър Бакърджиев и са усетили трепета от неговите приключения в Южна Америка, древната и мистериозна Индия, както и в Югоизточна Азия, със сигурност ще бъдат очаровани да се потопят в новата му авантюра в Мексико и Северна Америка. За останалите предоставяме информация за другите заглавия от серията пътеписи на автора:

- "Двайсет хиляди левги без вода" (2002 г.)
- "Рикша под дъжда" (2004 г.)
- "Върху змийската кожа на пътя лежа" (2005 г.)

След известната "война на тортите" през 1838 година, последвана от френската окупация на Мексико и ненавистния император Максимилиян, тук дълго време доминират антифренски настроения. Вероятно единственото слово от езика на завоевателите, което остава уважавано е „mariage“ - сватба. Това може би е свързано със сватбените оркестри от музиканти, наречени с любов „мариячи“. Все още сме далече от централния площад, но вече виждаме групи музиканти облечени в бели или черни одежди с пайети подобни на тези при тореадорските костюми. Те носят широкополи сомбрера и задължително притежават малка и голяма китара, тромпет, цигулка и тъпан. В зависимост от ситуацията могат да добавят различни инструменти или певци към състава си.

Тук до бордюра спира стара кола; възрастна двойка излиза от нея и музикантите наблизо настойчиво слушат. Човекът маха с ръка към групата – хей онези с белите сетренца! След кратко време развълнуваната жена стои облегната о дървото с насълзени очи пред несравнимото представление. Тези улични артисти не просто изпълняват мелодии – те преживяват всяка нота. Сълзи текат по лицето им: копнежът се смесва със скръбта; чувствителността им достига недостижимото ниво чрез сложните взаимовръзки между китаристите. Жената крепи здраво ръката на мъжа до себе си – вероятно човекът е получавал ежедневни забележки поне половин век насам; внезапно звучи тромпетът… Певецът напредва с ръка върху сърцето си... Всички завършват заедно с тромпета – мнозина плачат; даже ние тайничко подсмъкваме сълзи край сцената… Велико представление!

.

.