Preyng on the State-The Transformation of Bulgaria after 1989

Веднага след 1989 година новоизникналите политически образувания в Източна Европа се сблъскаха с тежко наследство: съветския модел на държавата. По това време, силата на държавата изглеждаше като огромна пречка за промяна; обаче по-малко от десетилетие по-късно, основната характеристика на държавата вече не бе нейното могъщество, а напълно разпаднатото й състояние. В резултат на това ролята на централната власт при управлението на икономиките, предоставянето на социални услуги и поддържането на инфраструктурата започна да бъде поставена под въпрос. Фокусирайки се върху родната си България, Венелин И. Ганев изследва подробно отслабването на централната държава в постсъветска Източна Европа.

Ганев започва с анализиране структурните характеристики на съветските сателити и особено формите на елитно влияние, които бяха предпочитани в социалистическата парти-държава. С колапса на държавния социализъм той показва как институционалното наследство е предоставило възможности и ограничения за функционери, свикнали с властта. За да максимизират предимствата си при тези условия, тези елити не са имали нужда от стабилен административен апарат – всъщност всички стимули в постсоциализма ги насочвали към саботаж спрямо управленската структура.

В книгата "Прехвърляне върху Държавата" Ганев твърди, че причините за неправилното функциониране на държавата са много по-дълбоки от политическите предпочитания на „свободните пазари“, които умишлено разрушават системата. Той систематично разглежда многобройните аспекти, последици и значение на институционалните и социални процеси, трансформирали организационната основа за ефективно управление.