Как мислят институциите

Размишляват ли институциите? Ако да, по какъв начин го правят? Имат ли собствена съзнателност? Какви идеи ангажират техните надличностни умове? Мери Дъглас се задълбочава в тези въпроси, докато изгражда основите на теория за институциите. Обикновено човешкото мислене се анализира чрез индивидуалното съзнание, но тя насочва вниманието си към културния контекст.

Въз основа на трудовете на Емил Дюркем и Лудвиг Флек, "Как мислят институциите" цели да изясни до каква степен самият процес на мислене е свързан с институтите. Разнообразието от институции позволява на хората да разсъждават по различен начин и да реагират емоционално в разнообразни ситуации. Също така е трудно да се обясни как индивидите започват да приемат общи категории за размисъл и как успяват да поставят обществения интерес над личния.

Дъглас ни предупреждава, че институциите не притежават способността сами да разсъждават или имат собствени намерения; те не могат сами да се оформят. Когато изграждаме своите институции, ние взаимно интегрираме нашия опит в единна форма с цел доказване легитимността им просто чрез количеството им. Тя подчертава необходимостта от избягване на уюта от убеждението, че примитивните общества действително разсъждават през призмата на институтите, а модерният човек взима важните решения самостоятелно. Установените наши институции винаги вземат ключови решения, които включват морални принципи.