Невъобразимото: Опити по философия на образа

Сега живеем в период на явното завръщане на значимия друг от западната култура - концепцията за образа. Времето, в което се акцентира и върху „завръщането на религиозността“. Концепцията "Невъобразимото" се стреми да изследва връзката между образа и свещеното, опитвайки се да ги обедини в единна интензивност. Този процес протича през философска и културно-историческа призма, като основни обекти на анализ са произведенията на двама от най-радикалните автори на XX век – Жорж Батай и Х. Ф. Ловкрафт, наред с творбите на художници като Балтюс, Ханс Белмер и Рене Магрит. Основните теми, разглеждани от „Невъобразимото“, включват репрезентацията и нейната религиозна забрана, отношенията между образа, формата и безформеността, както и (не)изобразимостта на общността и индивидуума. Чрез тези тематики се оформя ново поле - философията на образа. Тази философия трябва да стартира именно от Невъобразимото.

Необходимо е да поемем риска да противостоим срещу мощния поток на хилядолетното наследство, което маргинализира изображението; то го редуцира до проекцията на вечния архетип или Духът - неизразима свещена същност. Образът не представлява просто "отражение" на истината; той е самата истина сама по себе си. Образът-тяло е самият свят сакрално измерение.