Les relations ethno-linguistiques en thrace et en mesie pendant l`epoque romaine

Изложението е основано на паралелна анализа на литературни източници и епиграфски паметници. Сред последните, авторът особено акцентира върху автографските надписи, индивидуалните надписи с уникални характеристики и тези, които са били проверени постфактум. Този избор се обяснява с особеностите на тези типове паметници, които разкриват етно-лингвистичната ситуация в местата, откъдето произлизат; тоест те показват степента на тяхната романизация или хеленизация.

В секцията, посветена на автохтонната антропонимия, авторът установява, че начинът за именуване на дете е бил еднакъв в Тракия, Мизия и Дакия. Такава забележка със сигурност няма да разреши окончателно дебата относно броя и идентичността на древните езици говорени в района между Карпатите и Егейско море; все пак тя има своето място в контекста на тази дискусия.

Тъй като смисълът на класическите текстове често подлежи на интерпретация, те са преведени на френски език.