Метафрастика

Агиологията представлява богословска дисциплина, която изучава християнската святост. В България разделът за живота и почитта на светците е известен като агиография. Основите на тази област се основават на историческите текстове от Новия Завет — благовестническите разкази на Матей, Марк, Лука и Йоан относно земния живот на Спасителя, както и книгата "Деяния на св. апостоли", написана от св. евангелист Лука, който се счита за първият агиограф. Житията всъщност допълват Евангелската история. Първоначално спомените за Христовите мъченици са били записани в възпоминателни диптиси и римския календар. По-късно започват да се съставят Месецословия с добавяне на светии от Стария Завет, Господските празници и тези посветени на Богородица.

С развитието на християнската литература постепенно се оформят житията (рю<;, уНа) и похвалните слова (еуксоцюу), които вдъхновяват хората към подражание чрез дела и дълбока почит към небесните покровители. Значителни постижения в този жанр оставят Атанасий Александрийски, Григорий Богослов и Григорий Нисийски, а свои приноси имат блаженственият Йероним, Евсевий Кесарийски, Йоан Мосх, Паладий Еленополски и много други известни или безименни автори.

Реформата проведена от блажен Симеон Логотет и Метафраст бележи цяла епоха в развитието на агиографията. Настоящото изследване започва с анализиране художественото влияние на агиографските произведения върху читателя. Личността на свети Симеон е представена чрез писмени предания от Михаил Псел до Агапий Ландос; разгледано е как творчеството на Метафраст прониква в старобългарската литература и съдбата му до времето на свети Димитрий Ростовски.

Метафратското творчество представлява система от регламентирано мислене и вдъхновено богословско изразяване; така житията стават неразривна част от религиозната култура και ясно отличават себе си от гръко-римските биографии - същото важи за тяхната иконометрична интерпретация.