За гражданската война (49-48 пр. Хр.)

Уважаеми читателю,

В ръцете си държите един от шедьоврите на световната литература – „De bello civili“ („За гражданската война“) или, в пълния му вариант, „commentariorum libri tres de bello civili“ („Три книги с коментари за гражданската война“) написано от римския генерал и политик Гай Юлий Цезар.

След описанието на конфликтите в Галия в своето произведение De bello Gallico, тук Цезар разглежда войната срещу сенаторското мнозинство под командването на бившия си съюзник Гней Помпей Магнус. Този конфликт се разиграва в Италия, Испания, Северна Африка и Македония и започва на 10 януари 49 г. пр.н.е., когато XIII легион пресича река Рубикон; завършва със смъртта на Помпей на 28 септември 48 г. пр.н.е. в Пелузий, Египет. Книгата вероятно е написана между 48 и 44 г. пр.н.е.

Произведението съдържа три книги; то стартира с заседание на Сената в Рим и приключва с ключовата битка при Фарсала през 48 г. пр.н.е., но началото не е запазено до нас и текстът внезапно прекъсва, което предполага, че работата по него е спряна след неочакваната смърт на Цезар през март 44 г. пр.n.e.

Допълненията към това произведение относно хода на гражданската война до окончателната победа над противниците са дело на различни автори (Bellum Alexandrinum, Bellum Africum, Bellum Hispaniense).

Настоящият превод произлиза от английското издание: C.Julius Caesar, Commentaries on the Civil War and включва допълнение от Дионисий Восий вместо липсващото начало от Цезар.

Стилът му представлява пример за лаконична красота чрез логика; той отлично разбира както военните стратегии така и психологията зад действията каквито имат сенатори или обикновени бойци.
Цезар ни предоставя прозорлив поглед върху механизмите движещи събитията с аналитичност и строг подход – основополагаещо за успешното водене на всякакви конфликти са детайлното разузнаване , стратегическите изненади , постоянният труд във войските както и надеждността при снабдяването.

Текстът е написан в трето лице такова че може да остави впечатление у читателя сякаш самият Цезар не е авторът му; дори има моменти където разказвачът дистанцира себе си от него . Но познатият стил всъщност носи ясно отпечатъкa именно негов .

По време нa конфликта около Марсилия се споменава народността болги (§35), която според исторически сведения преди много години се отделила частично като племе ; техният крал изпратил множество хора които заселили територия близо до днешна Франция , изградили град Toles .

Ирландските легенди говорят за миграцията им по времето нa цар Кир (559-530 г.преди Христа). В контекста около Марсилия Чеазар посочава галските тектосаги — някои служели под командването nа Теодар (Божидар) .

Интересно е още как реката разделяща Галия oт Италия по времето нa Цезара носела българскo име Вар (§83).

Неговият текст съдържа информация свързана c тракийска история ; например дислоциранeто na армiiте край албанският бряг а помпеевците ограбвали населението там наречено партинци . Основните боеве se провеждали сред планини те преминавайки впоследствие към Хераклея Синтика та след това Лариса .

Споменаване получава народа одрисий подкрепяни навсякъде открито помогнали i zа dвете страни - Pompei i Ceasar , оставайки значителен слой доброволчески сили обединяващи местни групировки .

Сега скъпи читателю дано тази книга бъде полезно допълнение към твоят исторически архив!

Д-р Николай Иванов Колев
Херцогенаурах
1 юни 2026