Облечени в думи. Спомени от един отминал свят

Книгата на Благовеста Манева-Слейман е част от новоизникналия поток мемоарна проза, който напоследък завладя българската литература. Не смятам това за недостатък; напротив, изглежда, че българите най-накрая осъзнахме необходимостта да се отнасяме към миналото си с внимание и деликатност - без излишен патриотизъм или комплекс за малоценност. Българското наследство е такова, каквото е - понякога ни изпълва с гордост, а друг път поражда съжаление. Книгата на Манева-Слейман попада именно в тази категория: тя е написана умело и демонстрира дълбочина в езиковото майсторство. Разказвайки за детството на едно малко момче, авторката успява да направи света около него удивителен и пленителен. Историите са интригуващи и запомнящи се; не може да се оспори таланта на авторката в белетристичната форма. Тя умее да подготви читателя за едно развитие, след което му предлага нещо различно; знае как да увеличава напрежението и как ефективно да описва интересни персонажи. В същото време обаче не избягва неприятните истини и семейните трудности, използвайки един живословен стил - толкова динамичен колкото самата история на нашето минало...
Митко Новков, рецензент