Филмови сценарии на Андрей Звягинцев

Очаквайте!

Андрей Звягинцев и неговият съавтор Олег Негин са носители на редица престижни награди, сред които „Златен лъв“ от Венецианския кинофестивал (2003), награда за най-добър сценарий от фестивала в Кан (2014), „Златен глобус“, предоставян от Асоциацията на холивудската чуждестранна преса (2015) и „Сезар“ за най-добър чуждоезиков филм, присъден от френската киноакадемия през 2018 година.

В тази книга са включени сценариите на петте филма на Андрей Звягинцев, публикувани за пръв път:

- „Завръщане“
- „Изгнание“
- „Елена“
- „Левиатан“
- „Нелюбов“.

Текстовете на сценарите съдържат коментари от самия режисьор, което позволява поне частично да се проникне в процеса по създаването им.

Димитър Стоянович споделя своето мнение относно книгата "Филмови сценарии на Андрей Звягинцев":

„Много хора твърдят – вероятно не без основание – че златната епоха на киното вече е минало. Липсват новаторските школи, бунтовниците и експериментаторите с езика на седмото изкуство; те са заменени от масовото търсене с мутирали супергерои в тесни трика по мускулестите им тела. Свещената тишина в кинозалата вече е потисната от гласното хрупане на царевични закуски. Това е така.

Но не напълно точно. Тези твърдения относно смъртта на киното силно преувеличават именно защото все още има творци като Звягинцев.

Отлично помня как преди повече от две десетилетия гледах филма “Завръщане” без никакви очаквания и останах шокиран - задавах си въпроса дали това е възможно, но не успях да намеря нито един адекватен отговор. С огромен страх пристъпих към следващия му проект – “Изгнание”, притеснявайки се да не бъда разочарован. И тук обаче последва удар.

Тази тенденция продължи с потресаващи заглавия като “Елена”, “Левиатан” и “Нелюбов”. Те представляват истинско тържество за киното в най-чистата му форма – естествено продължение на традицията зад Тарковски и Бергман, но със собствен стил; добавена доза философска мъдрост по Ницше и ненадминато обожание към човека насред опресивната социална и политическа реалност днес. Защото макар Звягинцев да работи основно върху руски сюжети с остри критики към тях, той остава световен феномен — своеобразeн посланик или хроникьор на съвремието такова какво то всъщност е.“