Людовико - императорът на България

След трагичния завършек на Битката при Велбъжд през 1330 г., българският трон заема малолетният Иван Стефан, управляван от майка си Анна Неда и чичо си Белаур. Само година по-късно той е свален от власт и принуден да напусне страната с майка си. Така Иван Стефан изчезва от историческите учебници, но животът му продължава в друга посока. Докато замисля как да възвърне бащината си корона, бившият владетел организира собственото си погребение на един остров в Адриатика и приема самоличността на сина на известен търговец от Дубровник. Той сключва брак с незаконната дъщеря на Филипо д‘Анжу, който е принц на Ахея и Таранто, крал на Албания и титулярен император на Константинопол. Влиза в двора на неаполитанската кралица Джована и става член на Ордена на рицарите под покровителството на съпруга й Людовико. Управлява албанското херцогство Дурацо, като предоставя щедри привилегии за местните жители. Участва в морската експедиция под командването на адмирал Паганино Дориа по време на Войната за проливите и във Войните срещу вечернята под водещия граф Николо Ачиайоли. Стана кондотиер в прочутата Компания „Шапката“ и участва в битката при Валдичиана; лежал е затворен както в Константинопол, така и в Сиена. И още много… неговият живот представлява калейдоскоп от неочаквани успехи и незаслужени провали, които изглеждат повече като роман отколкото исторически разказ. Все пак всяко предположение във вдъхновяващата история представена от Петър Николов-Зиков се основава върху множество автентични документи, чието достоверност не може да бъде поставено под въпрос. Затова тя определено заслужава внимание.