145 години служба на българската държавност 1879 - 2024

"Службите за охрана в България 1879 - 2024.

Охранителната дейност проявява множество аспекти, свързани с защитата на хора, обекти и събития. Тя представлява един от основните механизми за осигуряване на вътрешната и външна сигурност, както и за поддържане на обществения ред в страната. Редът и безопасността са ключови условия за мирното и благоприятно развитие на обществото.

Професията охранител датира още от Античността. През Късното средновековие в Европа се утвърдил френският модел на охрана, който гарантира сигурността на монарсите и техните семейства. Царете имат свои лични гвардейци или лейбгвардейски части (от немското "Leib", означаващо тяло, и латинското "guardia", което значи защита), чиято роля е да пазят личността на владетеля и местата му пребиваване. Лейбгвардейските формирования притежават специален статут, униформа и знаме със символиката на владетеля. Тази практика продължава да съществува през новото време. На Балканите функционират така наречените телохранители или гавази, които осигуряват защита на посланици, консули, владици и частни лица.

През Първата (681 - 1018) и Втората (1185 - 1396) българска държава хановете и царете разполагали със собствена дружина начело с кавхан и протокелиот, натоварени с отговорността за безопасността на владетеля και запазването на престола. След падането под османска власт в края на XIV век споменът за тези служби изчезва временно. С възстановяването на българската държавност през 1879 година службите по охрана получават нов живот след повече от четиристотин години прекъсване – те вече имат история от около 145 години зад себе си. По дефиниция тяхната работа е дискретна și ненаблюдаема; липсват публичност și показност относно тяхната дейност . Заради това историята им остава до голяма степен непозната для обществеността.

Целта настоящето издание е да запълни тази празнота като представи документално визуализирана информация относно 145-годишния път нa българските служби за охрана."