Бреговете на Бохемия

Романът „Бреговете на Бохемия“ може да бъде определен като произведение, което се концентрира върху важни исторически моменти и т.нар. "точки на пречупване" в българската политическа история. Сюжетът се развива в критичния период от началото на 30-те години на ХХ век: между 1933 г., малко преди преврата на „звенарите“, който отменя Търновската конституция и забранява политическите партии, и 1935 г., тоест няколко месеца след него. Главният персонаж е бивш поручик с любов към лекомисления живот и развлеченията; официално работи като журналист, но тайно служи за шпионин на царя и същевременно е свързан с френското разузнаване.

Стегнатата и ясна стилистика, динамичният темп на повествованието, както и убедителното художествено чувство при описването на отделните сцени дават възможност текстът да излезе извън рамките на обикновения политико-житейски сюжет и да достигне до висотите на литературата.

Според Кръстьо Раленков,

„Бреговете на Бохемия“ представлява шпионски роман, написан в духа на жанра си, без историческият контекст да тежи над него. Неправдоподобните му художествени качества включват напрегнатия сюжет, умелото развитие на интригата и поддържането на общата картина със събитията, която подкрепя основната идея - пропагандата като манипулиран разказ за миналото, водещ до неверни заключения за настоящето и удобни внушения за бъдещето.

Деян Енев