Наричат ме България

Сборникът съдържа разкази, в които персонажите се стремят да защитят любовта и децата си, стават жертви на злото или жестоката съдба, преминават през изпитания и отстояват собствените си принципи. Тези произведения ни докосват емоционално и ни карат да чувстваме гордост за българската си идентичност.

„Не съм артист. Нямам таланта да творя с четка и бои. Мога единствено с перо и мастило да изобразя страната на розите. Когато реша да опиша България, затварям очи. Виждам я как приема различни образи: ръце приспиващи дете; величествени планини и езера с чистота като сълзи; орлово гнездо и песента на Орфей; черна забрадка, която внимателно увива семена за посев; потъмняла икона и звънци в пустееща къща; дърво с корени стигащи до кръвта на нашите предци. Най-накрая виждам нестинарка, която върви по горещи въглища носейки огромна болка. Тя стъпва върху угаснала звезда и усеща - вероятно душата на едно от децата ? полита нагоре. Сърцето ѝ спира за миг подобно на цвете пред бурята, последвано от вик, който пронизва душата й. Вятърът улавя този звук над скалистия терен и го връща обратно в ехото му. На фона на залеза или изгрева една жена крачи напред със най-ценния дар - буца рохкав пръст свързана с надеждата за утре.

Много хора ще рисуват родината си, ще пеят песни в нейна чест и ще изричат името ѝ през вековете. Но моята обич към нея винаги ще остане във времето. Нека тази книга бъде знак на благодарност към майката България!“ - Ивелина Радионова