Социална психология на езика

В настоящата монография Красимира Алексова анализира важността, формите и приложенията на предположителните глаголни конструкции, известни като презумптив. Например: „Това ще да е работа на Иван“. Авторката установява, че презумптивът представлява самостоятелна категория, която не зависи от наклонението и евиденциалността. Сред интересните характеристики на тези форми е запазването на частицата "да" и образуването на отрицателни конструкции с частицата "не", вместо с форманта "няма да", каквото наблюдаваме при индикативното бъдеще. Освен това има съвпадения в структурите между различните времена в презумптива поради процеси свързани с формацията му и изчезването на разграничението между нерезултативни и резултативни времена. Най-забележителната особеност обаче е наличието както на свидетелски, така и несвидетелски форми в миналите времена на презумптива. В книгата са представени множество примери за употреба на презумптива от историографски произведения от първата половина на ХХ век, исторически романи и разкази от ХХ век, както и примери от електронни корпуси и интернет ресурси. Всички те потвърдиха независимия статус на презумптива в съвременния български език и неговото актуално присъствие днес.