Философия на чувствата

Можем ли да обсъдим днес нова фаза в философската антропология? Съществува ли иновативна антропологична концепция, която да иницира такъв преход?

Настоящото изследване се стреми да отговори положително на тези въпроси и нарича този нов етап "кардиален". В последните години наблюдаваме възраждане на чувствата. Началото му можем да поставим в началото на 80-те години на XX век, а през следващите десетилетия изследванията значително увеличават своя обхват.

Не е трудно да видим паралел между сърцето (??????) и емоциите. Аристотел в своите проучвания достига до извода, че сърцето представлява най-топлия орган в човешкото тяло, докато мозъкът е най-студеният. Сърцето произвежда топлина, а мозъкът я получава от него. То функционира като вътрешен орган с ясно доловима дейност – както при здраве, така и при болест. Сърцето има свой ритъм; подобно на него и чувствата притежават свои цикли. Може да пулсира с темпо като бурно море; аналогично, чувствата имат моменти на прилив или отлив. Ритъмът може да се ускори или забави – по същия начин чувства могат да станат по-интензивни или по-сдържани. Заради това разглеждаме сърцето като символ за независимия живот на емоциите.